Нали ми даде всичко, мамо-
и дом, и нежност, и живот!
Като акомпаниращо пиано
си все до мен и си любов.
Превърна ме в човек достоен,
защото пример ми бе ти.
И беше щит, и гръб, и корен,
който ме пази и държи.
И знай, не е било напразно,
че си преборила света!
Гордея се и съм щастлива,
че аз съм твоя дъщеря.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
