Нали ми даде всичко, мамо-
и дом, и нежност, и живот!
Като акомпаниращо пиано
си все до мен и си любов.
Превърна ме в човек достоен,
защото пример ми бе ти.
И беше щит, и гръб, и корен,
който ме пази и държи.
И знай, не е било напразно,
че си преборила света!
Гордея се и съм щастлива,
че аз съм твоя дъщеря.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
