Утрото и мракът се опиха,
с лудо биле прекалиха -
песни, танци, стиховЕ
бяха тяхното мезе.
Мракът тръгна да си ходи
с всичките си пози голи.
От ментета му страстни -
само алкохолни пАри.
Но не щеш ли изведнъж
спъна се във кух камъш
и във лепкавата кал
стана смешен малък мъж.
Утрото порозовя от смях,
спусна бялата си пелена
и по слънчевия златен лъч
със каляска отлетя.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
