За миг изпусна ли му края

Sep 6, 2014, 3:10 PM

Poetry » Love

483 0 0

Така ми радваш ти душата,
щом чуя аз гласа ти басов,
а вятър облаци размята
по небосвода – син от страсти.
Пленена, звъннах да ти кажа,
че те обичам много още,
но беше вече вън излязъл –
кафето, обещано снощи
да си допиеш с нея, зная.
А времето лети, не спира,
за миг изпусна ли му края –
ще плисне дъжд и секне лира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

За миг изпусна ли му края

Want to read more?

Random works