За милост се моли веднъж
Сега си дошъл да ме търсиш.
Когато пораснах, нали?
Когато сълзите ми свършиха
и от теб вече спря да боли.
Сега се усмихваш (на истина).
Защото не плача, нали?
Защото в душата ми стисната
сърцето по теб не гори.
Сега си протегнал ръцете си.
Защото ти липсвам, нали?
Защото студът, там където си,
във вените вече шепти.
Сега си прекрасен. Но знаеш ли?
От много прекрасност горчи!
Аз този вкус вече забравих го.
Вземи си го! Сбогом! Върви!
За милост се моли веднъж!
Аз молих, когато бях никоя,
но вместо любимия мъж
получих пътека за никъде.
Сега си за прошка дошъл... Прости,
но някой бе казал „Във радост и болка”.
Болката свърши и без тебе дори,
а радостта ще я взема сама от живота...
© Биляна Битолска All rights reserved.
