May 13, 2008, 11:19 PM

За моята любима

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Принцесо малка,
истинска ли бе
ти или сън
лъжовен, който
така ме нарани,
че останах без
сили и без дух.

Аз съм вече
фиктивен на
тази земя.
Дали живея
или съществувам,
това е
съществен въпрос.

А ти, принцесо малка,
от сънищата ми
се махни и в
настоящето с
мен остани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...