May 13, 2008, 11:19 PM

За моята любима

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Принцесо малка,
истинска ли бе
ти или сън
лъжовен, който
така ме нарани,
че останах без
сили и без дух.

Аз съм вече
фиктивен на
тази земя.
Дали живея
или съществувам,
това е
съществен въпрос.

А ти, принцесо малка,
от сънищата ми
се махни и в
настоящето с
мен остани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...