За Някъде
Настигнаха ме…
по пътя, който води за… Някъде
момче и момиче
или по-скоро мъж и момиче
подобни на хипита
Реших, че са йоги, защото
носеха постелки
Но те ми казаха, че
това са леглата им
Спят под звездите…
Говорихме дълго
по пътя, който води за… Някъде
Те не бяха изгубени
Тук
бяха намерили себе си
Мъжът – преживяващ своята метаморфоза
от човек с приятели, бизнес, телефон
до хипи
със спластени коси и боси крака
Момичето – от Северна Италия
с проницателни сини очи
…сините очи невинаги са проницателни…
Нейните са!
И тя спи под звездите!
Не разбрах защо
И тя преживява своята
Осъзнатост…
по пътя, който води за…Някъде
Мъжът-момче реши
да ми подари
изпълнение на гайда
Каза ми, че го заслужавам
И беше категоричен
Носеше само нея в раницата си
Засвири!
Гайда в Родопите е равно на свобода!
Развълнувах се
Не бързах да скрия сълзите си
Те са непознати
Едва ли ще ги видя отново
Ще звучи дълго в душата ми…
мелодия на гайда в Родопите
Защото го заслужавам!
И познавам пътя за Някъде!
© Ирена Емилова All rights reserved. ✍️ No AI Used
