От вятъра и огънят загасва.
В сажди се превръща битието.
Земята в необята е тераса
която всяка вечер свети.

Каквито и проблеми да завеят,
терасата е пълна със народ.
Някои плачат, другите се смеят,
а общо, те наричат се живот.

Колко ли тераси във Всемира,
подобно нашата тераса има?
Пространството, умът ми не побира.
Загадка е глобалната картина.

Живеем като в блок, но без съседи.
Гледаме си нашия балкон.
Губим и постигаме победи.
Имаме си копче без балтон.

Терасата е стара, нестабилна.
Заплахата от срутване виси.
А ветровете стават все по-силни,
а все по кратки нашите дни.