Aug 7, 2008, 8:22 PM

За несправедливостта и за един отнет човешки живот

  Poetry
796 0 4
За несправедливостта и за един отнет човешки живот
                         

Господ прибира рано при себе си своите ангели,
които е пуснал да бродят из малкия свят
недоживели, не опитали от радостта на живота,
но погубени от човешкия яд.

Той понякога праща изпитания
както в този труден за вас час,
вяра трябва и на извергите студените признания,
но за жалост няма да го върне това при вас.

Но ще имате някаква утеха
да се радвате на спомените, малките неща
и се знае - светът не продължава вечно -
ще сте заедно на края на "света".

                                               10:54 ч
                                                07.08.08 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...