За нея
Аз бях на двадесет и пет,
а тя - почти на деветнайсет,
аз - недоучил млад поет,
тя - гимназистка в Осемнайста.
Съдбата, старата клюкарка,
събра ни на един "купон"
в мансарда малка, с кафеварка
шумяща на открит котлон.
“Терен” му викахме тогава...
Стояхме с нея до зори.
Май бяха танци до забрава...
уредбата се умори,
но не и тя. На сутринта,
под светъл майски небосвод,
букет от пролетни цветя
набрах й в парка... Цял живот
почти измина оттогава,
но тази шеметна любов
все още в мене продължава
да грее. Светъл благослов
е вече толкова години
за мен и обич споделена.
Деца, приятели, роднини
са част от моята вселена,
в която топло гравитира
сърцето ми и търси знак
за обич. Само че пулсира
най-истински за нея пак.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
