За Нея...
Тази нощ реших стихотворение за Нея да пиша,
всеки поет го е правил, защо и аз не опитам?
Но, ето, седя пред белия лист и се питам
защо всяка дума звънлива, прекрасна,
скучна ми се струва, че даже ужасна.
И не знам откъде да започна -
красота, отношение, ум, непорочност?
Всяка дума, която написах, задрасках,
те сякаш петнят Нейния образ, нейния блясък.
Гледам луната пълна, от облак покрита,
не разбирам... защо дори една дума при мен не долита,
защо при други поети тъй плавно се получава,
а при мен все не става и не става...
Разсъждения дълбоки ме налегнаха пак,
но стигнах накрая до извод единен.
Човек, писал за Нея, е пълен глупак!
Защото силата на думите никога няма да стигне...
© Любослав All rights reserved.
