Тази нощ реших стихотворение за Нея да пиша,
всеки поет го е правил, защо и аз не опитам?
Но, ето, седя пред белия лист и се питам
защо всяка дума звънлива, прекрасна,
скучна ми се струва, че даже ужасна.
И не знам откъде да започна -
красота, отношение, ум, непорочност?
Всяка дума, която написах, задрасках,
те сякаш петнят Нейния образ, нейния блясък.
Гледам луната пълна, от облак покрита,
не разбирам... защо дори една дума при мен не долита,
защо при други поети тъй плавно се получава, ...