За нея
Понякога се чудя, беше ли възможна?
Макар и тъй желана, но като мираж.
На улица една съдбата от деца ни срещна,
но сякаш с друга цел и не за нас.
За всеки тя бе отредила нещо,
разтърсващо и с поука силна.
Не беше писано да бъдем заедно,
напук на всички, които го очакваха от нас.
Причина, но не вина, търся само в себе си.
Бях млад, глупав и наивен романтик.
Това бе урокът мой в любовната ми сфера,
изпепелен, но жив от мъка и вече мъж.
Романтиката е илюзорна, а любов,
ако не - народна, значи слабост.
Това е мъжката повеля,
да бъдеш силен, дори без радост.
Нежността ти не можах да опозная,
остана тя загадка недостижима.
Каква бе ти, не ще узная,
макар да виждах в теб моята любима.
Би трябвало да знам, че за добро е,
получих всичко, но не и теб.
Аз знам, че както преди пак някога ще бъдем заедно,
дано да е с повече късмет.
Дори да ми е трудно да говоря,
аз търся да се успокоя, че си добре.
Загриженост любовта е заменила,
но ще те обичам и занапред.
Прости ми, че те търся още,
че гледам към прозорецът ти светещ.
Не е свързано с някаква умисъл,
по-скоро с някакъв странен копнеж.
Днес, пътищата ни вече са различни,
преследвайки цели свиши, като програмен код.
Макар да имаш място в моите мисли,
повелята Негова, явно още е във ход.
Не бил никой тук за радост само, имало било урок.
Дано да разберем по-скоро,
дали възможна е и друга любов.
© Анон All rights reserved.
