За нея, жената...
(Моля те, Поете,
моля те, прости ми,
за това което
тук написах в рими!)
/ПоОсветено/
Абе, мама му стара,
не ние, а животът
май нас ни кара!
Виж: Аз работя,
даже се потя,
на село живея,
стихове пиша,
но не умея!
Чета много,
за това с жена ми
се гледаме строго!
Тя сутрин ме пали,
вечер ме гаси,
но ти не разбирай,
че мразя жена си!
Напротив, ето:
Простираше вчера прането
и скъса въжето на простора,
а аз си бърниках нещо из двора!
Хукнах, на мига въжето оправих,
мислех си нещо,
но вече забравих!
За нея, жената,
направил бих всичко -
и ракия, и салата,
и стих за Стоичков!
Но нека погледнем
малко критично,
не си го и помислям,
да речем хипотетично,
изгубя аз нейната вяра
и хване ме тя във изневяра,
и хоп - за яката ме грабне,
миг след грабежа
ще бъда разнищен,
миг след метежа
ще бъда аз нищо!
По силни от нейните
думи - куршуми,
в сърцето ми забити
няма открити, няма открити!
Но да оставим
тази мисъл тревожна,
задава се мисия
съвсем неотложна!
Слушам отнейде нейния глас,
и хуквам да я търся, първо във нас!
Минавам коридора, после и хола,
намирам я в банята, къпе се гола!
Иска гърба да ù изтрия!
Къде съм се губил,
защо ли се крия?
Мокри целувки, плахи, горещи,
напомнящи още първите срещи!
В телата под душа, загрети яко,
кипват душите като прясното мляко!
И бавно, полека,
някак си неволно
създаде се ритъм
съвсем произволно!
-------------------
Ох, стига вече,
водата топла
отдавна изтече!
Тя сутрин ме пали,
вечер ме гаси,
но ти не разбирай,
че мразя жена си!
Напротив,
казвам го смело,
но все пак тихичко:
За нея, жената,
направил бих всичко!
© Исмаил Али All rights reserved.
