За нея, Жената!
ЗА НЕЯ, ЖЕНАТА...
„
съм по-нисък от тревата:
сутринта се излежавам
докато тя закуски прави,
баня-маня, приготвя децата,
скачам чак за кафето,
да не ѝ се пречкам в краката.
Вместо да викам "Млъкни,
с прахо, сешо-мешо и разни там
не ми бръмчи" с разбиране
запушвам със слушалки уши
и кротко дремя пред тиви.
В мола обикалям с часове
с торби и пликове в ръце,
изплезил като куче език
стон не издавам, камо ли вик.
И не чакам гръмки слова
и стихове за отплата,
стига ми аперитив със салата,
и манджичка от тия на мама.
Парада по лягането на децата
гласувал съм със сто на жената –
а после да загрее и брачното легло.
Такъв съм си – кротувам и мълча –
с доверие дарил съм моята жена.
За нея, Жената, летял бих и с Мъск
до Марс и луната!
© П Антонова All rights reserved.
