Dec 5, 2006, 12:30 AM

ЗА НЕЯ - С ВЯРА

  Poetry
717 0 4
За нея – с вяра


Погледни лика и светъл и мил,
таз изстрадала в мъки светица.
Чудотвореца, Бога родила
във обора, във скромна яслица.

Помоли се пред нея смирено.
Ще протегне над тебе ръка,
от лицето бледо, уморено
ще изтрие печал и тъга.

А когато със своите мисли
се прибираш по здрач у дома,
тя пред тебе пъртината чисти
и довежда сияйна зора.


06.09.2000г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...