Aug 2, 2007, 8:02 PM

ЗА НОВАТА РОЖБА...

  Poetry
1.7K 0 11
Аз нямам втори син, ни дъщеря.
Във профила нима не се видя?
Отрочето ми всъщност е дете,
което всеки може да чете.
Роди се мойта трета стихосбирка,
дано не е последната ми спирка...
Аз радостта със вас я споделих,
че чувствам се наистина щастлив.
Навярно любовта ми е голяма,
то друга дума в този случай няма,
щом книжката със мои стихове
представих ви за новото дете...
На добър час сега и пожелавам!
На интерес към нея се надявам.
И нека във душите да се впива,
на мнение съм много, че я бива.
Изфуках се по начин твърде странен,
че всеки друг за мене е банален...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Адаш... абе чудя се аз, защо не казва момче ли е, момиче ли е... а то какво било!
    Е, пак, честито! И още много да издадеш!
  • ето,че и тук намирам забаление
  • Благодаря Ви Приятели...Мисля, че успях да се позабавлявам на Ваш гръб, но пък наистина това е част от празника...Шоу и веселба трябва да има винаги...Пожелавам на всички Ви подобна на моята радост. Наистина е хубаво.Ще Ви спомена и още нещо - редакторката ми на новата стихосбирка е също от този сайт. Тук се запознахме.Така, че стихосбирката е Откровенска....
  • а, вчера, аз, куфендера се вързах ...като пич
  • Честита ти рожба, Вальо! Със сигурност си я бива...я сподели как да и се порадваме и ние? Много харесвам стиховете ти - а и представянето на стихосбирката е типично в твоя стил - оригинално и хубаво...Поздрави и още много книжки ти пожелавам от сърце!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...