За опозорената любов и градския ад
Отекваха кухите стъпки в паважа,
сред бледите сенки на градския дух
в нощ неприветна през третата стража –
тогаз скръбен вой дойде в моя слух.
Из нежната гръд със кървава рана,
побягна самичка тя вън от града,
кат' птиче безволно, с рокля раздрана,
опозорена си тръгна сред нас любовта.
Усетих как червей ми гложди сърцето,
а другите бяха спокойни кат' гроб.
Празнуваха всички с любов тъй превзета,
но как се обича без да има любов?!
Избледняха нейните кървави стъпки,
навярно издъхна самичка на прага.
Започна се празник и побиха ме тръпки –
с конфети празнувахме живи във ада...
© Стоян Иванов All rights reserved.
