За приятелите...
Не мога вече да заплача,
не мога с нищо болката да спра.
Само стена тихичко във здрача,
скрила всичко лошо от света.
По-навътре болката потъва
към сърцето, спряло от плача.
Една любов си идва и отива,
не мога вече с нищо да я спра!
Чужди тайни все да премълчавам,
да крия свойте свикнах досега.
Любов от никъде за мен не получавам,
не мога да се крия от света!
Чужда обич, чужди грешки да прощавам,
да бъда винаги на нечия страна.
Омръзна ми на другите съвет да давам,
да гоня нечие желание, мечта...
За другите да страдам аз привикнах,
за техни грешки плащам с обичта.
Защо не мога вече да обикна?
За приятелството всичко отлетя!
И зная, пак на всички ще раздавам
своето сърце, душа, живот...
Но винаги за мене ще остава
най-скъпото приятелство - до гроб!
© Иринка All rights reserved.
