target_audience (Николинка Асенова)
27 79
Apr 1, 2008, 12:43 PM

За прошка не крещях 

  Poetry
1063 0 5
За прошка не крещях, не молих
                                           и не се надявах.
За нея рядко си мечтая.
 Но чудно беше - може би я
                                           заслужавах.
А може би без прошка идва краят.

За прошката... за нея питах.
 Дали живее още в нечий светъл ум?
И някога без нея свиквах...
 Достатъчното беше само шум.
Крещейки да погубя нечий ум -
                                           повярвах.
     Повярвах, че съм луда... за отвързване.
                                                       Не смятах.
                                                       Не молих.
                                                       Не исках.
                                                       Но чувствах.
             Само полъх от парфюм.
                                    Така забравен.
                                       И така пречистващ.
               Но нямах вече шум.
                                  Останах празна.
Във стаята стоеше само моят ум.
 И само той ме забеляза.

И само той ме заразпитва.
                        За прошката, за хората, за мислите.

И само той ме тъй ориса.
                        Да ги описвам аз . . . на листове . . .

© Николинка Асенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??