За прошката
Камъни хвърляли по Него…
Свили му трънен венец…
А Той, Божието чедо,
страдалец и светец…
с любов на всички им простил!
………………………………….
Все някой някога е съгрешил.
Не сме светци. Не сме безгрешни.
Но ако с цел стени си изградил
от суета, от завист
или слабости човешки,
ако ръка предложил си на слабия,
но с другата до кръв си го ранил,
ако на брат си, бедния,
си изменил и залъка си взел,
ако за сълзите на ближния си сляп,
и свиди ти се да дадеш
на просяка коричка хляб,
ще трябва да измолиш Бог
да ти заеме сила!
Да те научи как да си простиш.
На себе си!
Защото Бог ръка издига,
закриля този,
що познал е Любовта!
И от греха пречистен,
отпил от чашата на мъдростта,
прости на ближен, на приятел,
на съгрешил, дори на враг!
Прости, тъй както аз прощавам,
макар че, утре ще сме грешни пак!
……………………………………
От мен простени сте!
Простете!
© Даниела Виткова All rights reserved.
