За първата целувка
когато всичко спи...
Сякаш не нарочно, сякаш насън...
Затворени бяха очите, но осезанията се изостряха...
Зазоряваше се.
Усещах дъха ти... усещах те близо...
Чувах лъчите, чувах росата.
Невинно и плахо... пеперуди летяха.
Мойте устни усетиха твойте...
трептяха...
Леко и едва-едва,
сякаш могат да се разтопят от допира.
Докоснаха се и ръцете,
сякаш могат да замръзнат едни без други.
Насън си ти до мен,
за да изгрее мойто слънце,
за да започне моят ден.
Отварят се очите... Сънувам ли още?!
© Сара All rights reserved.