В едно море и в него рибите
живеят си "щастливо" всеки ден.
Дали са тук или в Карибите
е все едно за тебе и за мен.
Живеят те, но всички знаеме,
че смърт ги дебне всеки ден и час.
Но въпреки това нехаеме,
че те умират хващани от нас.
Но има тука равновесие -
за всичко се заплаща в този свят.
Че в земното ни поднебесие
май ние сме му рибите... за цвят.
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
