За себе си с любов
За себе си с любов
Понякога и аз си мисля,
че нещо ценно съм създал.
За моя път като помисля,
доволен съм, че не съм спрял!
Аз цял живот със страст съм писал!
Пред трудностите не съм спрял...
В "написаното" търсех смисъл!
И все възторжено съм пял...
На всичко сам съм се научил.
От никой не съм взел акъл.
Потупване не съм получил!
Аз всичко в себе си бях спрял!
На писането бях орисан...
И правех го от много млад.
И всичко, гдето бях написал,
единствено бе в моя свят!
Аз искрено сега ще кажа,
да прозвучи като рефрен,
на никой ред да не покажа,
единствено сам бях си фен!...
И много млад аз бях се влюбил...
Познах великата любов!
Аз никому не се надупих,
в средата никога не спрях!
Израснах в строя "комунизъм",
когото мразех и кълнах!..
За мен той беше "катаклизъм"...
За щастие, го надживях!
Така животът ми премина...
Мечтите си снабдих с криле...
Така горчилките надминах -
живях си истински поне!...
© Христо Славов All rights reserved.
