за щастие
нещастието
си събра капризите в два куфара
и ме напусна
желаеше
да види що е свобода
а аз не поговорих
с неговите чувства
направих се
на сляпа и на глуха
макар да знаех
че настъпвам по мазола правилата
все още
някои от тях
размахват пръст
зад моя гръб
упреквайки ме
че не съм научена
да умножавам
придобитата си скръб
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря Ви! За прочита, за споделеното, за премълчаното... за всичко онова, което Е! Сърдечни поздрави!*
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
