за щастие
нещастието
си събра капризите в два куфара
и ме напусна
желаеше
да види що е свобода
а аз не поговорих
с неговите чувства
направих се
на сляпа и на глуха
макар да знаех
че настъпвам по мазола правилата
все още
някои от тях
размахват пръст
зад моя гръб
упреквайки ме
че не съм научена
да умножавам
придобитата си скръб
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря Ви! За прочита, за споделеното, за премълчаното... за всичко онова, което Е! Сърдечни поздрави!*
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
