ЗА ЩАСТИЕТО
Ах, как искам да откъсна
най-палавото цвете
в твоята светла градина!
Аз зная, че съм късен
гостенин и че цвете се не къса
посред зима
около Велики пости.
Обичам твоя аромат
да ме прониква.
С него ставам по-добър и свят.
Щастлив е Господ,
че те е създал,
а трижди по-щастлив съм аз,
че те обикнах.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
