Jan 7, 2016, 10:34 AM  

За спомен

  Poetry » Love
959 2 6

От теб си оставих очите,
които събуждах със устни.
И топлия дъх на момиче,
щастливо, сънливо и вкусно.

 

Оставих си тихото "искам", 
телата ни сплитащо бясно. 
Когато не можех да дишам,
а ти ме целуваше страстно.

 

Запазих си няколко мига,
в които се чувствах различен.
Щастливи, неземно щастливи,
защото се чувствах обичан.

 

В сърцето си толкова скътах
за спомен от нашето време.
А всичкото друго оставих
на този след мене да вземе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...