Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия и от горчивия плод.
Че зад тая игра, на която ú викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите.
По-бавно угасвам така
и горчилката по-лесно преглъщам.
Изведнъж се оказа – далеко съм стигнал с мечтите!
Затова сега дълго и трудно се връщам.
Но какво са все пак нашите стихове, нашите думи
в ухо на слушател или в око на четец?
Като гайда са те в ръцете на малоумник. ...