Навярно подранили са разделите,
които до бездомност ме ограбват.
Съдбата се е влюбила във смелите,
а аз със страховете си боравя.
Понякога в петите им се кланям,
а друг път не обръщам втора буза.
Тя мойта смелост е от ден до пладне
и често е до костите охлузена.
Навярно съм с объркана природа
останала с едно ненужно тяло
и корени изгнили, ала родни,
и чувства, пред което съм се спряла. ...