За теб
Твоите сълзи изтривах и се давех в тях.
И във радостта голяма с теб се смеех аз.
Толкоз грехове прощавах, за да съм до теб.
Сега съм пак сама с плачещо сърце.
Жестоко ти погуби ме.
Прощавах, страдах, но бях с теб.
За нас през огън и вода ще мина аз.
И въпреки, че ме боли,
аз знам, през всички тези дни
живях за теб!
Може би ще плащам вечно този сладък грях.
Този грях, със който мамех моята душа.
Вземах аз от нея всичко - давах го на теб.
Дано прости ми тя, че нея не избрах.
© Гергана Георгиева All rights reserved.
