Ти беше там, когато ме болеше,
до мен стоеше и ръката ми нежно държеше.
Ти излекува дълбоките ми рани
и от света усърдно брани.
Ти разкри своето лице
и ме пази в своето сърце.
Ти в трудности не ме предаде,
душата си за мен си даде.
Когато сълзи от очите ми текат,
ти си до мен, за да ги спрат.
Когато почувствам се сама,
ти отнякъде излизаш на мига!