Ти беше там, когато ме болеше,
до мен стоеше и ръката ми нежно държеше.
Ти излекува дълбоките ми рани
и от света усърдно брани.
Ти разкри своето лице
и ме пази в своето сърце.
Ти в трудности не ме предаде,
душата си за мен си даде.
Когато сълзи от очите ми текат,
ти си до мен, за да ги спрат.
Когато почувствам се сама,
ти отнякъде излизаш на мига!
© Ванс All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
