За тебе с любов ще се боря.
Дълбоките преспи ще рина.
В сърцето пъртина ще сторя.
Стената китайска ще срина.
През снежни виелици в мрака
ще търся горещия пламък.
Издраскана, морна в шубрака,
обръщаща камък след камък,
ще чезна в искрата надежда.
Ще дипля мечтана посока,
ще стопля безмълвна одежда,
ще пия на изгреви сока.
Безкраен света ще преровя,
прашинката страст ще разпаля.
Отровата в нас ще отровя,
с перце гордостта ще погаля.
© Дияна Ханджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
