За тебе с любов ще се боря.
Дълбоките преспи ще рина.
В сърцето пъртина ще сторя.
Стената китайска ще срина.
През снежни виелици в мрака
ще търся горещия пламък.
Издраскана, морна в шубрака,
обръщаща камък след камък,
ще чезна в искрата надежда.
Ще дипля мечтана посока,
ще стопля безмълвна одежда,
ще пия на изгреви сока.
Безкраен света ще преровя,
прашинката страст ще разпаля.
Отровата в нас ще отровя,
с перце гордостта ще погаля.
© Дияна Ханджиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
