За тебе с любов ще се боря.
Дълбоките преспи ще рина.
В сърцето пъртина ще сторя.
Стената китайска ще срина.
През снежни виелици в мрака
ще търся горещия пламък.
Издраскана, морна в шубрака,
обръщаща камък след камък,
ще чезна в искрата надежда.
Ще дипля мечтана посока,
ще стопля безмълвна одежда,
ще пия на изгреви сока.
Безкраен света ще преровя,
прашинката страст ще разпаля.
Отровата в нас ще отровя,
с перце гордостта ще погаля.
© Дияна Ханджиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
