Jun 27, 2009, 5:30 PM

За теб...

  Poetry
1.2K 0 2

Ти неусетно завладя душата ми,

обсеби нощите и дните ми.

И повече не бих могла сама,

без твоята любов да съществувам.

 

При всяка нежна песен, всеки стих,

за теб и все за теб копнея.

Повярвай ми,  дори за миг

без мисълта за теб не мога да живея.

 

Какво би бил светът за мен,

ако не виждам твоята усмивка

и погледът - ту властен, ту смутен,

обгръщащ ме като милувка.

 

Това е моят свят. И моят път в живота.

Това е моята съдба. И моята молитва.

Ако не си до мен, душата ми самотна

покой не ще намери и наранена ще се скита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежа All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Това е моят свят...и моята съдба" - да, това е любовта без която не можем. Прекрасно, успех.
  • Дано ТОЙ чуе молитвата ти!
    Поздрави Снежи за нежните стихове!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...