Нежен стих ухаещ на жасмин,
неистово за написване напира,
като жълтица скътана във скрин,
нежността от сърцето ми извира.
Нежен стих фотон на Светлината,
вълна пенлива от Вселенското море.
вибрация висока изпълваща Душата,
усмивка сладка по лицето на дете.
Като порой излива се на листа,
Светлината стели се като вода.
Влива се в сърцето Енергията чиста,
стиха за Теб написан в миг на красота!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
