Nov 1, 2015, 8:36 PM

За теб и мен

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Не зная демон ли съм или ангел,
когато се оглеждам в твоите очи...
Дали съм музикант, поет или писател,
сърцето ми щом почне лудо да тупти...

 

Не зная даже слънцето дали ме гали
или ме изгаря със своите лъчи...
В душата ми отекват хиляди камбани,
спомени, които не ù дават да заспи...

 

И всяка нощ се моля заедно с звездите
да бъдеш жива, да си здрава и да си добре.
Бога моля, и светците,
да бдят над теб като над мъничко дете...

 

И знам, че времето минава,
и зная слънцето ще спре да свети някой ден,
но вярвам, че дори тогава
в очите ти ще виждам само теб и мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Пулев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...