Feb 26, 2009, 8:04 PM

За теб, Любов

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Всяко нежно съществувание
искам да споделя с теб.
Полъхът на вятъра...
Тишината в гората...
Песента на птиците...
Моята любима песен...
Твоят любим стих.

В топлата ти прегръдка
забравям за реалността,
всяка болка утихва.
Така нежно се докосват душите ни,
така свято и неразрушимо.

Обгръщайки те с любов
ще бъда толкова близо до теб
както песен до устните ти,
ще уловя всяка твоя въздишка.

А когато погледнеш в очите ми,
дъгата няма да е по-пъстра от тях.

Приюти любовта ми,
защото Блажен е този, който е обичан
цял живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Раденкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...