За теб ще пея, цвете мое!
Цвете мое, моя будна Зорница,
подрумче по пътя ми, дето ме спира,
Мадарска Сила, скална орлица,
изворче бистро, перце от Всемира.
Цвете мое, моя зряла пшеница,
макче в полето, раличка синя,
нанизче бяло момински сълзици,
медена сладост, горчило пелинено.
Цвете мое, самодива в съня ми,
всяка тревица приказки шепне.
Цялата дъх си, а взимаш дъха ми...
Напръстник вяра, под момини клепки.
Цвете мое, моя вишня в очите,
малка златинчице, слънце в деня ми,
свила - косица, слънчогледова пита,
всичките думи са малко в стиха ми.
Цвете мое, огън в лулица,
оджакът ми вече на въглени стана...
Искаш да ритнеш менче водица...
Искаш до мене, пред Бог, да застанеш...
Цвете мое, в душата ми си шевица.
Паяжинка-дантелка очите мъгли.
Църквице селска, за мен вощенице,
как да ти кажа колко боли...
Цвете мое, джанчица свежа,
къпина на устни, ябълки в пазва,
несъмнало вино - твоята нежност...
Твоята нежност - тя е заразна!
Цвете мое, пиринчено чанче,
бита сметана, прясна извара,
вятъра слушай! Ще ти тропне по джамчето
и на съня ти ще прескочи дувара...
Цвете мое, стомна във жега
усмивката твоя отвътре раздира...
Не мене дари сладката нега...
На мене дари, що сърце не събира...
Цвете мое, рейна ме в небесата...
На облаче седнах щастливо, нали?!
Ръка за ръка сме. Душа до душата,
а виж, от очите ми, пак дъжд вали...
Цвете мое, няма да ме загубиш...
Обещай ми... От обич да имаш дете!
Научи го като тебе силно да люби!
Научи го като тебе души да чете...
© Красимир Дяков All rights reserved.
