За тебе любов
Изплаках те, любов неудържима!
Изгубих те, любов неповторима!
Изгорих те, да те няма жива!
Сред въглените пак проблясваш - мила!
В какво съм ти виновна аз - та ръми?
И толкоз неспокоен дъжд вали
Разби на пяна мътната вода
Отнесе и последната лъжа!
В какво ти е виновен той- та в запой?
Толкоз дълго време влачиш го в порой
Има само две влюбени ръце
Объркан е и не може да се спре!
Вината ни, досещаш се я няма!
А ти, любов, ни тласкаш към измяна!
Да живеем, разделени, умирени!
От тебе, любов отново победени!
Аз да плача и да го заричам...
Добре, че си отиде не отричам!
Той самотен от днес да обича
И в своята Старост само да се врича!
© Мария Николова All rights reserved.
