За тебе, майко
Аз знам, че ти си ме родила!
И знам, че твоят син съм аз!
Живота ти си ми дарила!
От теб започва моят глас!
Как искам днес да те прегърна...
От теб са моите очи.
До тебе искам да поседна,
душата ми да замълчи...
В минутите на мъжка треска
усещам твоите ръце.
И тук - във ляво - няма грешка,
усещам твоето сърце.
Посягам пак да те прегърна,
от теб да взема топлина.
Не мога вече да те върна,
но ти оставаш светлина!
Затуй отиде надалече
и пътят твой е съкровен.
Макар че днес те няма вече,
ти винаги ще бъдеш в мен.
Сърцето щом за теб се сети,
камбана в мен ще замълчи.
И свещ в душата ми ще свети...
Че съм ти син ще си личи.
© Никола Апостолов All rights reserved.
