От всичко ми е писнало.
Вървя с разсеяна усмивка
и знаеш ли какво си мисля?
За тебе само и за стихове.
И стихчетата ми буксуват,
и само името ти сричам.
Аз и наяве те сънувам -
да ме прощаваш! - неприлично.
Ох, знам, че всичко е напразно.
Не щеш, не бива и не може.
Ох, няма повече да казвам,
за да не би да се изложа...
© Христо All rights reserved.