Jun 27, 2009, 6:16 PM

За тогава... прости ми 

  Poetry
584 0 20

 

 

Скрих те. В няколко спомена.
Под зениците ми. Черно кафе.
И те изплаквах, щом нагарчаше с утрото.
Самотата сама я преглъщах.
Как не исках и в теб да горчи...

И те пазех. В няколко думи.
Неизречена все оставах след теб...
Ти ме попита, защо винаги тръгвам.
Премълчавах. И след нощите също мълчах.
Но не исках и теб така да боли.

Още те пазя. В скрито безмълвие.
И ето ме... връщам се. В твоето утро.
Да ти кажа как болеше да те обичам.
Забранена ти бях до сега. Забранен беше и ти.
Но днес ще осъмна до теб... Утре също...

А за тогава... за тогава дали ще простиш...?

 

 

 

© Ол All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??