За тях
Учебници мъдрост поели.
Животът е страшен, нали?
Певеца на тъжните феи,
говори за слепи мечти.
Гавроша и днес е наличен.
Във коша, целунат от смрад.
А ножа танцува и тича
по длани, ковани от страх.
И гостенка жълта си имал...
И давено в мъка перде...
Живота е лудост! И взима
детето от малко дете.
Недей да отваряш вратата,
на своите хижи смълчани...
Отдавна изгниха сърцата...
А ние сме ,,свежи“ и ,,млади“...
Стената е влажна, студена.
Стомаха гърми от надежда.
Делата на днешното време,
са някак първични и грешни.
Земята не спира да плаче.
За смелите думи. Звезди!
Поклон пред делата ви, братя!
И вашите тежки съдби...
© Димитър Драганов All rights reserved.
