Feb 16, 2009, 12:38 AM

За вечно тъжната луна 

  Poetry » Landscape
1804 0 13

Под звуците на плачещи тополи,
изгарящо във самота,
Небето пак очакваше онази -
вечно тъжната Луна.

А сенките покриваха земята,
която плаче във нощта.
Мъгла обгърна с нова нежност мрака.
Към себе си го прикова.

Там някъде се чуваше и вятър,
от болка страшно подивял.
Спокойствието се разби със трясък,
светът остана онемял.

Показа се в отблясъци онази,
все тъй красивата Луна.

А езерото - капки от елмази,

отразяваше една сълза.

© Преследваща северния вятър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??