За внуците ми
За внуците ми
В Драгойново сме много души:
жена ми, аз и четири деца.
Тук само детски глъч се слуша
и пълни с радост нашите сърца.
Двете момчета са големи
и те командват в този детски свят...
За мене те са теореми,
не мога лесно да ги разбера!
За тях светът ни е създаден.
Те са навлезли в него, без да спрат...
И често с патоса естраден
те си пробиват в него своя път.
Най-малките са петгодишни…
Не могат, милите, за миг да спрат.
Хитруват като стогодишни!...
А лудориите им не ще спрат!
По цял ден те ни разиграват.
Те в своя малък свят над нас кръжат.
Енергията си раздават,
докато нощем във леглата спрат…
Самият аз съм „ вожда“ в село…
Понякога се правя на сърдит.
И гледам все да съм начело,
за малките да съм все още мит!
Тепърва влизат във живота…
Затуй те трябва да го разберат.
Дано във него дълго не се мотат,
докато да намерят своя път.
© Христо Славов All rights reserved.
