За всяко "да" си има време
Погледни ме в очите без страх –
да препуснем в мъгливата степ.
От картините твои разбрах
колко липси познаваме с теб.
Непокорните багри горят,
като свещи в черковния мрак.
Нарисувай за двама ни път,
който води до къщния праг.
Нарисувай сред златната ръж,
кръстопът, като кръст разкован.
Един грохнал от лутане мъж
и жена, скрита в предния план.
Разпъни тази моя вина,
да обичам, дори белобрад.
Върху лена на твойте платна,
искам ти да ми бъдеш Пилат.
Щом възкръсна – в раздели горял,
ще ти кажа – порочен и плах:
благославям мигът закъснял,
в който с други очи те видях!
© Димитър Никифоров All rights reserved. ✍️ No AI Used
