... за всеки спомен- снимка
Слънчицето ми, с огромната си усмивка,
с лепнатата, геройски, беля на коляното,
лека – полека порасна и милва с лъчите си
нечие момино (че защо му е вече майчино!?) рамо.
Свиква се: с Тъмното; с Топлината, дето идва
от хорската щедрост; с хладната Тишина;
с леденото Презрение. Бреговете оставят
да плува в Реката на Времето Същността,
а без нея, Животът би бил гаден и сложен.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
На всички- сърдечни поздрави и ... на добър час на учениците и техните семейства, и на колегите. Здраве и Успехи!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
