Jan 13, 2012, 12:28 PM

За вярата...

673 0 2

(из цикъла "Вицове в рими")

Един турист по зъбер през скалите
над страшна пропаст пъплел уморен.
Подхлъзнал се и в бездната политнал,
но с порив сетен, хилав, вкоренен

в скалата клек докопал. Ужасен,
човекът закрещял: „Хей, помощ, Боже!
Помагай, Боже! Има ли над мен
там горе някой!?” Глас отгоре; "Може

да ти помогна, но повярвай в мен!
Аз твоят Бог съм!” „Господи, спаси ме!”
„Ти вярваш ли ми?” „Вярвам ти!” „Спасен
от мен ще бъдеш с вяра в мойто име!

Пусни се, сине!” „Неее! – крещи с умора
човекът, вкопчен в храста ужасен –
Хей, помощ, помощ! Помогнете, хора!
Друг някой горе има ли над мен!?”


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...