Dec 21, 2011, 9:13 AM

За външния блясък

  Poetry » Love
629 0 4

За външния блясък

Не ти ли е тъжно
ти да си такава?...
За хората ти си
“излъскан предмет”…
Аз виждам, че никой
при теб не остава,
а търси при другите
своя късмет!

О, ти не разчитай
на грим и на блясък!
Човекът е силен
със свойта душа.
Нетрайното просто

се срива със трясък.
Надявам се и ти

туй да разбереш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодарско за хубавите думи и неочакваните прегръдки! Ще помисля за поантата, дано намеря нещо по-свясно!
  • Малко се "срива" поантата, но иначе стихът е прекрасен, а замисълът ми напомня родителите, от които животът рано ме лиши! Сърдечен поздрав! Прегръщам те за тези думи, поете!
  • Харесах!Поздрав!
  • Харесах!Критично и осъзнато!Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...