Sep 5, 2008, 7:15 PM

Заблуда

  Poetry » Love
792 0 3

Заблуда

 

 

Живях в заблуда, че важна съм за теб.

И още в нея губя се и гния.

Живях в заблуда и давах си обет,

от себе си безмълвно аз да те изтрия.

 

Заблуда беше и това,

че пак ще ме обичаш силно.

Заблуда беше... А исках да горя

в прегръдките ти пламенно и бурно.

 

Заблуда тъй жестока беше ти...

А аз те търсих... Исках пак да те открия...

В заблудата сърцето ми разби.

Остана ми това - от болка аз да вия.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пуца All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...