Mar 22, 2023, 11:39 AM

Забранена

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Тихо, кротко вървя под дъжда 

С надежда да измие моята тъга 

Лицето мокро е, тежи ми любовта.

Сърцето счупено е, но не мога да спра.

Връщам се при теб, макар и да се давя

в горчивата ти обич и не мога да забравя 

Нашата любов неизживяна –

Луда

Забранена 

Неразбрана

Вървя към теб и се питам, защо толкова много те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...