May 5, 2019, 10:14 PM

Забранена любов

  Poetry » Love
958 2 0

Днес отново те виждам,

облечен в дълго, сиво палто.

В лицето, ти на ангел приличаш, 

а душата ти е сякаш от стъкло.

 

Постоянно опитвам се да те забравя,

да спра да мисля аз за теб.

Но, когато най сетне го направя,

ти отново показваш се пред мен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...