Jan 11, 2007, 12:42 PM

Забрава

  Poetry
881 0 18
Без посвещение
/защото той ще се познае/

Все едно ми е вече, нека бъде така,
нека твоя да бъде последната дума!
Ще заровя сълзите преди първия сняг
надълбоко под гнилата есенна шума.

Искаш бяла пътека със лотосов цвят
и маслинови клонки в косите закичени...
Обърни се: след теб черна диря остава -
газиш с кални ботуши по бели кокичета!

Няма как да се върнеш чист, светъл и благ.
С мръсни нокти си ровил в душата ми бяла!
Само болка получих от теб, затова
ще ти дам най- доброто лекарство - ЗАБРАВА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се ако наистина е така, Чар.
  • а след теб остават хубави спомени
  • Всяка твоя дума е като благоуханна миризма. За ония, които са чистосърдечни тя носи ухание за живот, а за останалите е смъртоносно ухание.. Помни и пази доброто у себе си, а злото - ЗАБРАВИ ГО!
    Чудесен стих Дани! Все така да си!
  • Благодаря ви, Петя, Аско! Усмихвам се и ви прегръщам!
  • Ще те чета, а ти...пиши - за радости и болки, защото МОЖЕШ!
    Усмихни се, мила!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...